27.07.2006 г., 7:13

* * *

659 0 5

Боли след всяка раздяла,
с любовтта, с приятел, с близък! -
Независимо пряка или косвена...
Някои казват, човек среща мнoгo любови на млади години...

След нея много боли,
в сърцето изпепеляващо гори
огъня на страданието/и смъди вътре в него/
понякога докато не го изгори докрай,

или докато не дойде отново тя -
Любовтта, огледала се в нечии други очи
дошла отново сърцето, за да възкреси
казват,от раздели с любовта не се умира...

Времето лекува и опитваме се да се примирим
с тази иli тази раздяла,
но за жалост никoй не осъзнава,
че всяка раздяла е всъщност една малка смърт!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хриси,Благодаря!
    Вестин,ще редактирам стиха!
    Още утре!
    Макар и малко със доста закъснение,искам да ти БЛАГОДАРЯ за уместната критика!
  • Благодаря ти,Малина!
    Прегръщам те!
  • 6 от мен!
  • Благодаря ви много Гери,Вестин и Ченко!!!
  • /и смъди вътре в него/ -???
    Изживяната от теб болка не може да "смърди" - от нея поникват цветя. Душевната извисеност се ражда през чувствителността ни, в болка. Само тотално ограниченият човек не страда или този с болна душа. Болката ни прави по-силни, но и по-красиви. Желая ти сила. Бори се за любовта си! Поздрави!!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...