* * *
страх на стъпки броди из мене.
Бездънна яма
живота ми надолу тегли...
Но не трябва да се давам,
не искам да пропадам...
Напред ръце протягам
и спасителната сламка хващам -
като удавник във съдбата си,
на теб, моя любов, аз надежди възлагам,
от там да ме издърпаш,
за да съм тук, с вас, на Земята...
Надявам се...
Дишам...
Вярвам...
Вие сте моето спасение...
вие ми оставате!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены
прегръдки!