3.10.2007 г., 23:25

* * *

694 0 19
Черна болка,
страх на стъпки броди из мене.
Бездънна яма
живота ми надолу тегли...

Но не трябва да се давам,
не искам да пропадам...
Напред ръце протягам
и спасителната сламка хващам -

като удавник във съдбата си,
на теб, моя любов, аз надежди възлагам,
от там да ме издърпаш,
за да съм тук, с вас, на Земята...

Надявам се...
Дишам...
Вярвам...
Вие сте моето спасение...


вие  ми оставате!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...