3.10.2007 г., 23:25 ч.

* * * 

  Поезия
561 0 19
Черна болка,
страх на стъпки броди из мене.
Бездънна яма
живота ми надолу тегли...

Но не трябва да се давам,
не искам да пропадам...
Напред ръце протягам
и спасителната сламка хващам -

като удавник във съдбата си,
на теб, моя любов, аз надежди възлагам,
от там да ме издърпаш,
за да съм тук, с вас, на Земята...

Надявам се...
Дишам...
Вярвам...
Вие сте моето спасение...


вие  ми оставате!!!

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??