12 июн. 2004 г., 21:08

* * *

1.8K 0 2
Нежна усмивка,скъпа милувка.
Мъничко блясък в очите красиви.
Блясваш за миг и сякаш целувка
устните топли и идва в съня ми.

Колко любов е събрало сърцето
и колко души ли тя ще погуби?
Плаха прегръдка връща детето,
а после всичко отново се губи…

Нищо не виждам,нищо не чувам,
като в кошмар се въртя…
Но докато чувствам твойта целувка-
знам че ще мога да продължа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лора Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И това е много хубаво. Защо ли е спряла да публикува?
  • Както ти казах и преди - много приятно за четене стихотворение. Има си и своите недостатъци, но мисля, че повечето хора ще се съгласят, че си заслужава човек да го прочете.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...