Jun 12, 2004, 9:08 PM

* * *

  Poetry
1.8K 0 2
Нежна усмивка,скъпа милувка.
Мъничко блясък в очите красиви.
Блясваш за миг и сякаш целувка
устните топли и идва в съня ми.

Колко любов е събрало сърцето
и колко души ли тя ще погуби?
Плаха прегръдка връща детето,
а после всичко отново се губи…

Нищо не виждам,нищо не чувам,
като в кошмар се въртя…
Но докато чувствам твойта целувка-
знам че ще мога да продължа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лора All rights reserved.

Comments

Comments

  • И това е много хубаво. Защо ли е спряла да публикува?
  • Както ти казах и преди - много приятно за четене стихотворение. Има си и своите недостатъци, но мисля, че повечето хора ще се съгласят, че си заслужава човек да го прочете.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...