* * *

9 авг. 2006 г., 13:50

Поэзия

596 0 0

* * *

След прилива е пусто.
Само спомен са ласките.
До утре
може да угасне
сърцето на мидата.
Но пак ще разтвори душата си,
отдавайки се
на любимия си,
забравила песъчинките,
като стъкълца набити
в голотата на сърцето й,
които бавно я убиват.

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения