* * *

9 ago 2006, 13:50

Poesía

659 0 0

* * *
След прилива е пусто.
Само спомен са ласките.
До утре
може да угасне
сърцето на мидата.
Но пак ще разтвори душата си,
отдавайки се
на любимия си,
забравила песъчинките,
като стъкълца набити
в голотата на сърцето й, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas