* * *

Aug 9, 2006, 1:50 PM

Poetry

597 0 0

* * *

След прилива е пусто.
Само спомен са ласките.
До утре
може да угасне
сърцето на мидата.
Но пак ще разтвори душата си,
отдавайки се
на любимия си,
забравила песъчинките,
като стъкълца набити
в голотата на сърцето й,
които бавно я убиват.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

* * *

Свързани произведения

Comments

Random works