* * *
Мисълта ми
пада тежка,
сякаш есенна
... (угриженост),
щом мисля
все за тебе...
Искам малкото
... наивност,
дето си я поделихме,
да спася от давене.
Искам малко
тежко бъдеще
във чуждо време!
Рано е да падат
... първите(листа)
и от асфалта грозен,
приютени
да умират
в мойто...
истинско умиране.
Сълзи не падат никога
от мъртвите.
Животът без тебе е сито -
изплюва ме,
щом като копнежите -
слепи деви, (присвити са)
в престорената
... невинност
и нямат свойто
светло бъдеще,
защото мъртва
... няма да съм същата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мирослава Грозданова Все права защищены
