11 апр. 2010 г., 08:46

* * *

877 0 0

Не мога да повярвам, че дойде и този миг!
Не мога да повярвам за какво пиша в момента този стих!
Катастрофа ужасна взе живота на двамина,
страх ме е да продължа с другата рима..

Гери и Дидо - братче и сестриче бяха,
но за части от секундата със живота си се разделиха!
Пак шофьора на Шумахер се правеше,
сякаш във някакъв филм играеше!

Кажете ми, моля ви, че всичко е лъжа,
не мога да повярвам, че това е истина!
От тоя свят си заминаха две невинни душици,
дано горе да бъдат по-щастливи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариана Манева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...