11.04.2010 г., 8:46

* * *

872 0 0

Не мога да повярвам, че дойде и този миг!
Не мога да повярвам за какво пиша в момента този стих!
Катастрофа ужасна взе живота на двамина,
страх ме е да продължа с другата рима..

Гери и Дидо - братче и сестриче бяха,
но за части от секундата със живота си се разделиха!
Пак шофьора на Шумахер се правеше,
сякаш във някакъв филм играеше!

Кажете ми, моля ви, че всичко е лъжа,
не мога да повярвам, че това е истина!
От тоя свят си заминаха две невинни душици,
дано горе да бъдат по-щастливи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Манева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...