Apr 11, 2010, 8:46 AM

* * *

  Poetry » Other
870 0 0

Не мога да повярвам, че дойде и този миг!
Не мога да повярвам за какво пиша в момента този стих!
Катастрофа ужасна взе живота на двамина,
страх ме е да продължа с другата рима..

Гери и Дидо - братче и сестриче бяха,
но за части от секундата със живота си се разделиха!
Пак шофьора на Шумахер се правеше,
сякаш във някакъв филм играеше!

Кажете ми, моля ви, че всичко е лъжа,
не мога да повярвам, че това е истина!
От тоя свят си заминаха две невинни душици,
дано горе да бъдат по-щастливи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана Манева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...