* * *
Изповед
Една ли изневяра ти простих
,преглащах болката горчива
.Обичах те и скъпо заплатих
,платих с душата моя доверчива
.
Години тази болка ми тежеше
,гореше и разкъсваше ме тя
,а обичта към теб по-силна беше
,но да я опазиш ти не съумя
.
Коварен беше с мен - дори и бедсърдечен
,в моменти - нагъл и без капка срам
,унижаваше с постъпки безчовечни
,любящия човек без капка свян.
Прощавах ти, защото те обичах.
Прощавах ти, защото те ценях.
Във вечна обич ти се вричах
и живота си напразно пропилях.
Сега сама съм, огорчена.
Без воля за живот и без надежда.
Душата ми е много наскърбена,
че нямам сили да облека последната одежда.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вилияна Стоянова Все права защищены
