5 нояб. 2009 г., 15:09

* * *

1.1K 0 2

Рисувам своя образ за пореден път
в пясъка горещ,
в снега кристален,
в пламъка на свещ,
във въздуха студен.

Рисувам се отново
в чужд и собствен свят,
в мисли и видения.
Винаги с различен цвят,
все със същите движения.

И във всяка локва,
във всеки поглед
и във всичките огледала навред
се отразява само моя светоглед.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Колева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е хубаво...Пишеш пленително!Поздрав!
  • Хубав стих, така е със хората, всеки вижда себе си в различна светлина, зависи от ситуацията и от настроението. Поздрав!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...