Рисувам своя образ за пореден път
в пясъка горещ,
в снега кристален,
в пламъка на свещ,
във въздуха студен.
Рисувам се отново
в чужд и собствен свят,
в мисли и видения.
Винаги с различен цвят,
все със същите движения.
И във всяка локва,
във всеки поглед
и във всичките огледала навред
се отразява само моя светоглед.
© Марина Колева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
