***
Луната угасна зад черен клепач,
ранено око на простреляна птица.
Небето разсипва на късчета плач,
небето - разплакана черна вдовица...
А броди в нощта - неизвестен, незрим,
като черно гадателство, миг, предсказание,
някой прокуден, чужд, нелюбим
и превръща сърцата в осъдени врани...
И зад прозореца, впримчен във скреж,
късчета бъдеще сляпо сглобявам.
А зад гърба ми, с тържествен вървеж,
черният вятър - палач приближава.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Румяна Славкова Все права защищены
