Nov 10, 2006, 7:26 PM

*** 

  Poetry
1113 0 10

Луната угасна зад черен клепач,
ранено око на простреляна птица.
Небето разсипва на късчета плач,
небето - разплакана черна вдовица...

А броди в нощта - неизвестен, незрим,
като черно гадателство, миг, предсказание,
някой прокуден, чужд, нелюбим
и превръща сърцата в осъдени врани...

И зад прозореца, впримчен във скреж,
късчета бъдеще сляпо сглобявам.
А зад гърба ми, с тържествен вървеж,
черният вятър - палач  приближава.

© Румяна Славкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??