15 окт. 2006 г., 00:47

******* * 

  Поэзия
746 0 8
/на сайта, без който не можем/


Скитница небесна си...

Разливаш се като река
и всичко по пътя си помиташ.
Препятствие ли е брега -
Имаш ли силици да питаш?

Мила, слънчева течеш нататък,
че чакат кълнове и семена.
Мираж не си безумен, кратък,
а носена от хиляди платна,
под ветрове, целували безкрайно,
и светло, и мъгляво, но и тайно,
струниш и радваш без остатък
и топлиш ни със силата,
която те създава.

О, скитнице, Поезия, небето изсветлява!


© ОрФи Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??