15 окт. 2006 г., 00:47

******* *

888 0 8
/на сайта, без който не можем/


Скитница небесна си...

Разливаш се като река
и всичко по пътя си помиташ.
Препятствие ли е брега -
Имаш ли силици да питаш?

Мила, слънчева течеш нататък,
че чакат кълнове и семена.
Мираж не си безумен, кратък,
а носена от хиляди платна,
под ветрове, целували безкрайно,
и светло, и мъгляво, но и тайно,
струниш и радваш без остатък
и топлиш ни със силата,
която те създава.

О, скитнице, Поезия, небето изсветлява!


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ОрФи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...