15 окт. 2006 г., 00:47

******* *

891 0 8
/на сайта, без който не можем/


Скитница небесна си...

Разливаш се като река
и всичко по пътя си помиташ.
Препятствие ли е брега -
Имаш ли силици да питаш?

Мила, слънчева течеш нататък,
че чакат кълнове и семена.
Мираж не си безумен, кратък,
а носена от хиляди платна,
под ветрове, целували безкрайно,
и светло, и мъгляво, но и тайно,
струниш и радваш без остатък
и топлиш ни със силата,
която те създава.

О, скитнице, Поезия, небето изсветлява!


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ОрФи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...