15.10.2006 г., 0:47

******* *

886 0 8
/на сайта, без който не можем/


Скитница небесна си...

Разливаш се като река
и всичко по пътя си помиташ.
Препятствие ли е брега -
Имаш ли силици да питаш?

Мила, слънчева течеш нататък,
че чакат кълнове и семена.
Мираж не си безумен, кратък,
а носена от хиляди платна,
под ветрове, целували безкрайно,
и светло, и мъгляво, но и тайно,
струниш и радваш без остатък
и топлиш ни със силата,
която те създава.

О, скитнице, Поезия, небето изсветлява!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ОрФи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...