15.10.2006 г., 0:47 ч.

******* * 

  Поезия
676 0 8
/на сайта, без който не можем/


Скитница небесна си...

Разливаш се като река
и всичко по пътя си помиташ.
Препятствие ли е брега -
Имаш ли силици да питаш?

Мила, слънчева течеш нататък,
че чакат кълнове и семена.
Мираж не си безумен, кратък,
а носена от хиляди платна,
под ветрове, целували безкрайно,
и светло, и мъгляво, но и тайно,
струниш и радваш без остатък
и топлиш ни със силата,
която те създава.

О, скитнице, Поезия, небето изсветлява!


© ОрФи Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??