Rosica (Росица Иванова)
93 354
22 февр. 2007 г., 11:30

* * * 

  Поэзия
741 0 4
Сърцето ми със сила ще забие,
ръцете - те късат снимките от теб.
Главата спомените ще изтрие,
нозете ще бягат още по-далеч.

Да плача вече нямам сили,
очите - пресъхнали са езера.
Не искам спомените мили,
сърцето лута се из гъстата мъгла.

И сякаш облак черен надвесил се е над душата -
дъждът във нея не спира да вали...
Светкавици проблясват в тъмината -
две малки бисерни сълзи...

Сълзи от мъка,че не мога да забравя твоята душа -
дар безценен, от Дявола ти отреден.
Вземи ми всичко - нека да горя във Ада,
дано превърна се в безчувствен камък някой ден!

© Росица Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??