23 мар. 2007 г., 13:11

* * *

1.2K 0 12
Просих дълго сълзи от теб,
молех се дори и за една...
Исках да видя болка в сърцето,
исках да ме молиш за прошка...
Уви, това не го усетих,
не можах да стана лошата жена...
Сълзите от мен се проляха,
аз молих за прошка гордата душа...
Сега съм наранена и измамена,
сега съм блудна и сама...
Но знам, след време ще дойдеш
на вратата ми и ще се молиш
да се върне при тебе любовта!
Но дали няма да бъде късно вече за това?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти,Ники,бъди и ти щастлив !
  • Светославе,за мен спора приключи много отдавна,ти се самонавиваш
  • Аз лично не пиша стихове, но честно казано човек най лесно свиква на хубавото. Чета рядко стихове, а специално за случая мога да кажа, че Росица е изляла душата си и не само в това стихотворение. Прочетох доста нейни и почти всички ми харесват. А ти Светльо се заяждаш. До момента не си казал на Росица къде е грешката и, обясни и учителю. Само я критикуваш. Лично аз подкрепям Росица, защото съм изпитвал нещата които и тя и разбирам това което пише. Бъди щастлива Рос, но все пак това ще се разбере в стиховете ти!!!
  • Харесваш ми, когато наистина си различен и внасяш колорит в сайта! И ти благодаря за всичко, което заедно сме "пипнали", така да се каже! Приятна вечер ти желая!
    П.С.:А много хубаво щеше да е, ако учителите сами избираха елитните паралелки!
  • Светославе,аз се виждам и се знам много добре,като не ти харесва това което пиша,не го чети,не карам никой насила да чете писаното от мен. Първо ти се погледни и тогава казвай какво да правят другите,аз знам защо съм тук,защото пиша това което чувствам,а ти ако не можеш да усещаш и пишеш със сърцето си,твой проблем!
    Благодаря за вниманието!

    Мери,благодаря ти мила,ще продължавам напред,независимо от мнението на другите,аз нали знам какво ми е,а тези които не могат да го усетят-те губят. Благодаря ти

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...