Mar 23, 2007, 1:11 PM

* * *

  Poetry
1.2K 0 12
Просих дълго сълзи от теб,
молех се дори и за една...
Исках да видя болка в сърцето,
исках да ме молиш за прошка...
Уви, това не го усетих,
не можах да стана лошата жена...
Сълзите от мен се проляха,
аз молих за прошка гордата душа...
Сега съм наранена и измамена,
сега съм блудна и сама...
Но знам, след време ще дойдеш
на вратата ми и ще се молиш
да се върне при тебе любовта!
Но дали няма да бъде късно вече за това?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти,Ники,бъди и ти щастлив !
  • Светославе,за мен спора приключи много отдавна,ти се самонавиваш
  • Аз лично не пиша стихове, но честно казано човек най лесно свиква на хубавото. Чета рядко стихове, а специално за случая мога да кажа, че Росица е изляла душата си и не само в това стихотворение. Прочетох доста нейни и почти всички ми харесват. А ти Светльо се заяждаш. До момента не си казал на Росица къде е грешката и, обясни и учителю. Само я критикуваш. Лично аз подкрепям Росица, защото съм изпитвал нещата които и тя и разбирам това което пише. Бъди щастлива Рос, но все пак това ще се разбере в стиховете ти!!!
  • Харесваш ми, когато наистина си различен и внасяш колорит в сайта! И ти благодаря за всичко, което заедно сме "пипнали", така да се каже! Приятна вечер ти желая!
    П.С.:А много хубаво щеше да е, ако учителите сами избираха елитните паралелки!
  • Светославе,аз се виждам и се знам много добре,като не ти харесва това което пиша,не го чети,не карам никой насила да чете писаното от мен. Първо ти се погледни и тогава казвай какво да правят другите,аз знам защо съм тук,защото пиша това което чувствам,а ти ако не можеш да усещаш и пишеш със сърцето си,твой проблем!
    Благодаря за вниманието!

    Мери,благодаря ти мила,ще продължавам напред,независимо от мнението на другите,аз нали знам какво ми е,а тези които не могат да го усетят-те губят. Благодаря ти

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...