* * *
молех се дори и за една...
Исках да видя болка в сърцето,
исках да ме молиш за прошка...
Уви, това не го усетих,
не можах да стана лошата жена...
Сълзите от мен се проляха,
аз молих за прошка гордата душа...
Сега съм наранена и измамена,
сега съм блудна и сама...
Но знам, след време ще дойдеш
на вратата ми и ще се молиш
да се върне при тебе любовта!
Но дали няма да бъде късно вече за това?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Иванова Всички права запазени
