Rosica (Росица Иванова)
93 354
23 мар. 2007 г., 21:51

* * * 

  Поэзия
739 0 5

Отново наранена и сама,
сгушила се найде из тъмата,
стоя аз там в ъгъла с наведена глава
и плача в тишината...

От нейде чу се писък на жена,
след нея и детенце жалостно проплака...
Светкавица проблясня във нощта
и тогава видях ужаса на таз прокълната земя...

Майка рожбата си търси,
баща бие бедната душа,
а около тях безсърдечни хора,
смеят се и пляскат на глупостта...

Обърнах се и тръгнах разплакана в нощта,
разбрах,че от хората по-жестоки няма,
болката е в нашите сърца...

© Росица Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??