* * *
Отново наранена и сама,
сгушила се найде из тъмата,
стоя аз там в ъгъла с наведена глава
и плача в тишината...
От нейде чу се писък на жена,
след нея и детенце жалостно проплака...
Светкавица проблясня във нощта
и тогава видях ужаса на таз прокълната земя...
Майка рожбата си търси,
баща бие бедната душа,
а около тях безсърдечни хора,
смеят се и пляскат на глупостта...
Обърнах се и тръгнах разплакана в нощта,
разбрах,че от хората по-жестоки няма,
болката е в нашите сърца...
© Росица Иванова All rights reserved.
