* * *
Ще проклина вечно таз съдба.
Детето й да бе останало сираче,
а не да го покрива със цветя...
Погледни!
Виж как рови черната земя,
а дъждът не може да измие
сълзите на бедната жена...
И цялата в черно облечена,
легнала на гроба студен,
прегърнала рожбата си обречена -
така прекарва тя всеки свой ден...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Иванова Все права защищены