* * *

Чуваш ли я как плаче?
Ще проклина вечно таз съдба.
Детето й да бе останало сираче,
а не да го покрива със цветя...

Погледни!
Виж как рови черната земя,
а дъждът не може да измие
сълзите на бедната жена...

И цялата в черно облечена,
легнала на гроба студен,
прегърнала рожбата си обречена -
така прекарва тя всеки свой ден...