И тази вечер не ще забравя,
и тази вечер няма да заспя,
а само тихичко ще гледам
как отиваш си от мен сега...
Ще те гледам и безмълвно ще те викам,
ръцете ще протягам в нощта...
Но няма от мен да чуеш и дума –
ти избра завинаги да замълча...
Сълзи вече няма да проливам,
сърцето вече няма да боли...
Искрите в мен изгаснаха отдавна,
сега настъпи пълен мрак...
Не ще изгрее сленцето от тебе вече,
ти забрави какво е любовта...
Не искам да те виждам - просто си върви,
аз сама ще се изправя –
без теб и твоите лъжи!
© Росица Иванова Все права защищены