10 февр. 2009 г., 12:39

* * *

894 0 2

И тази вечер не ще забравя,

и тази вечер няма да заспя,

а само тихичко ще гледам

как отиваш си от мен сега...

 

Ще те гледам и безмълвно ще те викам,

ръцете ще протягам в нощта...

Но няма от мен да чуеш и дума –

ти избра завинаги да замълча...

 

Сълзи вече няма да проливам,

сърцето вече няма да боли...

Искрите в мен изгаснаха отдавна,

сега настъпи пълен мрак...

 

Не ще изгрее сленцето от тебе вече,

ти забрави какво е любовта...

Не искам да те виждам - просто си върви,

аз сама ще се изправя –

без теб и твоите лъжи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...