Feb 10, 2009, 12:39 PM

* * *

  Poetry
895 0 2

И тази вечер не ще забравя,

и тази вечер няма да заспя,

а само тихичко ще гледам

как отиваш си от мен сега...

 

Ще те гледам и безмълвно ще те викам,

ръцете ще протягам в нощта...

Но няма от мен да чуеш и дума –

ти избра завинаги да замълча...

 

Сълзи вече няма да проливам,

сърцето вече няма да боли...

Искрите в мен изгаснаха отдавна,

сега настъпи пълен мрак...

 

Не ще изгрее сленцето от тебе вече,

ти забрави какво е любовта...

Не искам да те виждам - просто си върви,

аз сама ще се изправя –

без теб и твоите лъжи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...