Feb 10, 2009, 12:39 PM

* * *

  Poetry
901 0 2

И тази вечер не ще забравя,

и тази вечер няма да заспя,

а само тихичко ще гледам

как отиваш си от мен сега...

 

Ще те гледам и безмълвно ще те викам,

ръцете ще протягам в нощта...

Но няма от мен да чуеш и дума –

ти избра завинаги да замълча...

 

Сълзи вече няма да проливам,

сърцето вече няма да боли...

Искрите в мен изгаснаха отдавна,

сега настъпи пълен мрак...

 

Не ще изгрее сленцето от тебе вече,

ти забрави какво е любовта...

Не искам да те виждам - просто си върви,

аз сама ще се изправя –

без теб и твоите лъжи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...