28 февр. 2007 г., 08:36

* * *

695 0 6
                                          Погледни навън - красиво е, нали?
                                          Снегът се спуска тихо от небето
                                          и пада върху жадната земя,
                                          със бяла нежност влива се в сърцето ми.


                                          И сякаш се превръщам във поема,
                                          изпратена по вятъра за теб,
                                          написана от полъха на времето...
                                          Аз чакам да ме прочетеш.


                                          Да вникнеш в мен - във мислите, в мечтите,
                                          във бялото на моята душа,
                                          и след това, когато ме обикнеш,
                                          за мене да разкажеш на света!
                                                          

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Эоя Михова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...