28.02.2007 г., 8:36

* * *

694 0 6
                                          Погледни навън - красиво е, нали?
                                          Снегът се спуска тихо от небето
                                          и пада върху жадната земя,
                                          със бяла нежност влива се в сърцето ми.


                                          И сякаш се превръщам във поема,
                                          изпратена по вятъра за теб,
                                          написана от полъха на времето...
                                          Аз чакам да ме прочетеш.


                                          Да вникнеш в мен - във мислите, в мечтите,
                                          във бялото на моята душа,
                                          и след това, когато ме обикнеш,
                                          за мене да разкажеш на света!
                                                          

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Эоя Михова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...