* * *
Погледни навън - красиво е, нали?
Снегът се спуска тихо от небето
и пада върху жадната земя,
със бяла нежност влива се в сърцето ми.
И сякаш се превръщам във поема,
изпратена по вятъра за теб,
написана от полъха на времето...
Аз чакам да ме прочетеш.
Да вникнеш в мен - във мислите, в мечтите,
във бялото на моята душа,
и след това, когато ме обикнеш,
за мене да разкажеш на света!
Снегът се спуска тихо от небето
и пада върху жадната земя,
със бяла нежност влива се в сърцето ми.
И сякаш се превръщам във поема,
изпратена по вятъра за теб,
написана от полъха на времето...
Аз чакам да ме прочетеш.
Да вникнеш в мен - във мислите, в мечтите,
във бялото на моята душа,
и след това, когато ме обикнеш,
за мене да разкажеш на света!
© Эоя Михова All rights reserved.
