juliet007 (Эоя Михова)
154 1213
24 июн. 2008 г., 07:26

* * * 

  Поэзия
661 0 9

Днес слънцето заляза неочаквано,

а утрото дори не се събуди,

умряха птици. Клоните окапаха.

Часовници погребваха минути.

Днес беше тихо, нищо, че крещеше,

забравен глас, душата си изгубил,

сълзите бяха дъжд. Недоизплакан.

Изсипал се нечакан и ненужен.

Днес беше вчера, вчера беше утре,

а утре ще се сблъскат ветровете,

светът за миг презрян ще се изгуби,

а после ще го върнат. Вековете му.

© Эоя Михова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??