* * *
Днес слънцето заляза неочаквано,
а утрото дори не се събуди,
умряха птици. Клоните окапаха.
Часовници погребваха минути.
Днес беше тихо, нищо, че крещеше,
забравен глас, душата си изгубил,
сълзите бяха дъжд. Недоизплакан.
Изсипал се нечакан и ненужен.
Днес беше вчера, вчера беше утре,
а утре ще се сблъскат ветровете,
светът за миг презрян ще се изгуби,
а после ще го върнат. Вековете му.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Эоя Михова Все права защищены
