* * *
Днес слънцето заляза неочаквано,
а утрото дори не се събуди,
умряха птици. Клоните окапаха.
Часовници погребваха минути.
Днес беше тихо, нищо, че крещеше,
забравен глас, душата си изгубил,
сълзите бяха дъжд. Недоизплакан.
Изсипал се нечакан и ненужен.
Днес беше вчера, вчера беше утре,
а утре ще се сблъскат ветровете,
светът за миг презрян ще се изгуби,
а после ще го върнат. Вековете му.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Эоя Михова Todos los derechos reservados
