24 jun 2008, 7:26

* * * 

  Poesía
660 0 9

Днес слънцето заляза неочаквано,

а утрото дори не се събуди,

умряха птици. Клоните окапаха.

Часовници погребваха минути.

Днес беше тихо, нищо, че крещеше,

забравен глас, душата си изгубил,

сълзите бяха дъжд. Недоизплакан.

Изсипал се нечакан и ненужен.

Днес беше вчера, вчера беше утре,

а утре ще се сблъскат ветровете,

светът за миг презрян ще се изгуби,

а после ще го върнат. Вековете му.

© Эоя Михова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??