juliet007 (Эоя Михова)
154 1214
24.06.2008 г., 7:26 ч.

* * * 

  Поезия
605 0 9

Днес слънцето заляза неочаквано,

а утрото дори не се събуди,

умряха птици. Клоните окапаха.

Часовници погребваха минути.

Днес беше тихо, нищо, че крещеше,

забравен глас, душата си изгубил,

сълзите бяха дъжд. Недоизплакан.

Изсипал се нечакан и ненужен.

Днес беше вчера, вчера беше утре,

а утре ще се сблъскат ветровете,

светът за миг презрян ще се изгуби,

а после ще го върнат. Вековете му.

© Эоя Михова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??