Днес слънцето заляза неочаквано,
а утрото дори не се събуди,
умряха птици. Клоните окапаха.
Часовници погребваха минути.
Днес беше тихо, нищо, че крещеше,
забравен глас, душата си изгубил,
сълзите бяха дъжд. Недоизплакан.
Изсипал се нечакан и ненужен.
Днес беше вчера, вчера беше утре,
а утре ще се сблъскат ветровете,
светът за миг презрян ще се изгуби,
а после ще го върнат. Вековете му.
© Эоя Михова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
