dodic (Деян Димитров)
266 1705
20 сент. 2008 г., 21:34

* * * 

  Поэзия
1146 0 20
 

 

Не съм те канил... и сега,

за двама ни е малко тясно,

но щом дошла си, Самота,

ще те приема - много ясно.

Не гледай белите стени,

и те са толкова неверни.

В момента съм им сложил грим.

А вътре грозни са... и черни.

Във тях е всичката отрова,

разлята за един живот.

Ей там, във ъгъла е гроба,

на вече мъртвата любов.

Но ти навярно го усещаш.

За него ли донесла си цветя?

Защо мълчиш? Кажи ми нещо!

Нима си няма, Самота?

Защо си тук тогаз щом мога

и сам, ужасно да мълча?

Е, хайде - ще ме извиняваш много,

но там е входната врата,

и вече можеш да си тръгнеш.

 

© Деян Димитров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??