***

1 июл. 2007 г., 22:13

Поэзия

457 0 2

***

Не мога и да се преструвам,

затова живея трудно.

Наоколо

все повече усмивки лицемерни,

"възвишени" мутанти,

низки хора

с нисък ръст отвътре,

превземат ме полека,

последната ми крепост -

душата.

Сгреших, че ги допуснах!

Като "троянски кон",

възседнали я

запрепуснаха извътре,

цветята изпотъпкаха,

окаляха навсякъде,

надничаха в най-тайните ми мисли,

с творбите ми се подиграха,

оставиха обърнати столове,

кукли счупени,

разбита люлка,

най-хубавите ми игри от детството...

и сивота...

Душата скри се оттогава

и едва я чувам, че диша

нейде из това,

което обитава,

залостила вратата

в гърлото,

за да не извикам

някого на помощ,

та да я реанимирам.

kalin_n (Калин Найденов)

2007-07-04T23:07:17+03:00

И аз ще помагам! Кога ще посвирим и попеем?
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-07-02T11:30:59+03:00

Развълнува ме , Калина, тъжния и яростен стих! Нека е светло на душата ти!