1 июл. 2007 г., 22:13

*** 

  Поэзия
491 0 2
***
Не мога и да се преструвам,
затова живея трудно.
Наоколо
все повече усмивки лицемерни,
"възвишени" мутанти,
низки хора
с нисък ръст отвътре,
превземат ме полека,
последната ми крепост -
душата.
Сгреших, че ги допуснах! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина Костова Все права защищены

Предложения
: ??:??