inaMay (Калина Костова)
55 29
1.07.2007 г., 22:13 ч.

*** 

  Поезия
440 0 2
 

***

Не мога и да се преструвам,

затова живея трудно.

Наоколо

все повече усмивки лицемерни,

"възвишени" мутанти,

низки хора

с нисък ръст отвътре,

превземат ме полека,

последната ми крепост -

душата.

Сгреших, че ги допуснах!

Като  "троянски кон", 

възседнали я

запрепуснаха извътре,

цветята изпотъпкаха,

окаляха навсякъде,

надничаха в най-тайните ми мисли,

с творбите ми се подиграха,

оставиха обърнати столове,

кукли счупени,

разбита люлка,

най-хубавите ми игри от детството...

и сивота...

Душата скри се оттогава

и едва я чувам, че диша

нейде из това,

което обитава,

залостила вратата

в гърлото,

за да не извикам

някого на помощ,

та да я реанимирам.



© Калина Костова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??