***
***
Не мога и да се преструвам,
затова живея трудно.
Наоколо
все повече усмивки лицемерни,
"възвишени" мутанти,
низки хора
с нисък ръст отвътре,
превземат ме полека,
последната ми крепост -
душата.
Сгреших, че ги допуснах!
Като "троянски кон",
възседнали я
запрепуснаха извътре,
цветята изпотъпкаха,
окаляха навсякъде,
надничаха в най-тайните ми мисли,
с творбите ми се подиграха,
оставиха обърнати столове,
кукли счупени,
разбита люлка,
най-хубавите ми игри от детството...
и сивота...
Душата скри се оттогава
и едва я чувам, че диша
нейде из това,
което обитава,
залостила вратата
в гърлото,
за да не извикам
някого на помощ,
та да я реанимирам.
© Калина Костова All rights reserved.
