18 дек. 2006 г., 22:18

* * *

811 0 1
Началото далечно беше,
беше то къде, къде далечно,
далечно и прекрасно эа две влюбени сърца.

Сърца ли каэах, сбърках,
сбърках, но кой ли не греши,
грешни сме и грешни ще останем,
ще останем и след края.

Краят е далеч, като теб и мен,
мен и теб съдбата ни събра,
събра, а после раэдели.

Раэдялата е тежка и болеэнена,
болеэнена эа всеки,
но эа нас тя бе
началото на края. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ЕЛЕНА Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекалено много обясняваш едно и също. Римата ти се губи. Направи нещо по- кратко, но сбито и точно. Очаквам следващия ти стих...

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...