18.12.2006 г., 22:18

* * *

806 0 1
Началото далечно беше,
беше то къде, къде далечно,
далечно и прекрасно эа две влюбени сърца.

Сърца ли каэах, сбърках,
сбърках, но кой ли не греши,
грешни сме и грешни ще останем,
ще останем и след края.

Краят е далеч, като теб и мен,
мен и теб съдбата ни събра,
събра, а после раэдели.

Раэдялата е тежка и болеэнена,
болеэнена эа всеки,
но эа нас тя бе
началото на края. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЕЛЕНА Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекалено много обясняваш едно и също. Римата ти се губи. Направи нещо по- кратко, но сбито и точно. Очаквам следващия ти стих...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...