18.12.2006 г., 22:18

* * *

812 0 1
Началото далечно беше,
беше то къде, къде далечно,
далечно и прекрасно эа две влюбени сърца.

Сърца ли каэах, сбърках,
сбърках, но кой ли не греши,
грешни сме и грешни ще останем,
ще останем и след края.

Краят е далеч, като теб и мен,
мен и теб съдбата ни събра,
събра, а после раэдели.

Раэдялата е тежка и болеэнена,
болеэнена эа всеки,
но эа нас тя бе
началото на края. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЕЛЕНА Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекалено много обясняваш едно и също. Римата ти се губи. Направи нещо по- кратко, но сбито и точно. Очаквам следващия ти стих...

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...