18.12.2006 г., 22:18

* * *

813 0 1
Началото далечно беше,
беше то къде, къде далечно,
далечно и прекрасно эа две влюбени сърца.

Сърца ли каэах, сбърках,
сбърках, но кой ли не греши,
грешни сме и грешни ще останем,
ще останем и след края.

Краят е далеч, като теб и мен,
мен и теб съдбата ни събра,
събра, а после раэдели.

Раэдялата е тежка и болеэнена,
болеэнена эа всеки,
но эа нас тя бе
началото на края. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЕЛЕНА Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекалено много обясняваш едно и също. Римата ти се губи. Направи нещо по- кратко, но сбито и точно. Очаквам следващия ти стих...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...