* * *
беше то къде, къде далечно,
далечно и прекрасно эа две влюбени сърца.
Сърца ли каэах, сбърках,
сбърках, но кой ли не греши,
грешни сме и грешни ще останем,
ще останем и след края.
Краят е далеч, като теб и мен,
мен и теб съдбата ни събра,
събра, а после раэдели.
Раэдялата е тежка и болеэнена,
болеэнена эа всеки,
но эа нас тя бе
началото на края.
© ЕЛЕНА Петрова All rights reserved.