12 дек. 2008 г., 22:16

* * * 

  Поэзия » Любовная
643 0 8

 

Преминах и през този черен ден,

когато ти далече бе от мен,

ти сърцето ми разби.

Вървя по улицата и отново ме вали,

а в сърцето нещо ме боли,

има дупка и от раната кърви.

Искам всичко да са глупави шеги.

Стори ми се, че ми говориш пак нежно ти,

някой би казал доста лудо е, нали,

прибирам се и гласът ти

в главата ми кънти.

Някак лудо е всичко, разбери.

Пуснах осветлението си

и тъгата ме обзе,

отново чувам те

и просто искам да съм глух.

Защо не мога да избягам аз от твоя дух?

© Александър Люцканов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??