* * *
Преминах и през този черен ден,
когато ти далече бе от мен,
ти сърцето ми разби.
Вървя по улицата и отново ме вали,
а в сърцето нещо ме боли,
има дупка и от раната кърви.
Искам всичко да са глупави шеги.
Стори ми се, че ми говориш пак нежно ти,
някой би казал доста лудо е, нали,
прибирам се и гласът ти
в главата ми кънти.
Някак лудо е всичко, разбери.
Пуснах осветлението си
и тъгата ме обзе,
отново чувам те
и просто искам да съм глух.
Защо не мога да избягам аз от твоя дух?
© Александър Люцканов All rights reserved.
