* * *
Преминах и през този черен ден,
когато ти далече бе от мен,
ти сърцето ми разби.
Вървя по улицата и отново ме вали,
а в сърцето нещо ме боли,
има дупка и от раната кърви.
Искам всичко да са глупави шеги.
Стори ми се, че ми говориш пак нежно ти,
някой би казал доста лудо е, нали,
прибирам се и гласът ти
в главата ми кънти.
Някак лудо е всичко, разбери.
Пуснах осветлението си
и тъгата ме обзе,
отново чувам те
и просто искам да съм глух.
Защо не мога да избягам аз от твоя дух?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Люцканов Всички права запазени
