***
Домът ми - каменен блокхауз...
Тапети с цвят на попрезрели вишни.
Запалвам буен огън - електричество,
на тишината чувам злия глас.
Усмивки тежки, прегорели смехове...
И някакъв копнеж за полет.
Кога най-после ще ме призове
добрата птица, майчицата Пролет?
Дали ще ме закичи със цветя,
ще спре ли за момент, ще ми попее ли?
И все така ли аз ще се въртя
в кълбо мечти, с романтика обвеяни?
Ще се окъпя в нечии сълзи
и ще потичам малко с тишината,
а вятърът с дъха си ще смрази
страха и болката, и самотата.
Тапети с цвят на попрезрели вишни.
Запалвам буен огън - електричество,
на тишината чувам злия глас.
Усмивки тежки, прегорели смехове...
И някакъв копнеж за полет.
Кога най-после ще ме призове
добрата птица, майчицата Пролет?
Дали ще ме закичи със цветя,
ще спре ли за момент, ще ми попее ли?
И все така ли аз ще се въртя
в кълбо мечти, с романтика обвеяни?
Ще се окъпя в нечии сълзи
и ще потичам малко с тишината,
а вятърът с дъха си ще смрази
страха и болката, и самотата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Вангелова Все права защищены
