25 mar 2007, 17:33

***

  Poesía
919 0 5
Домът ми - каменен блокхауз...
Тапети с цвят на попрезрели вишни.
Запалвам буен огън - електричество,
на тишината чувам злия глас.
Усмивки тежки, прегорели смехове...
И някакъв копнеж за полет.
Кога най-после ще ме призове
добрата птица, майчицата Пролет?
Дали ще ме закичи със цветя,
ще спре ли за момент, ще ми попее ли?
И все така ли аз ще се въртя
в кълбо мечти, с романтика обвеяни?
Ще се окъпя в нечии сълзи
и ще потичам малко с тишината,
а вятърът с дъха си ще смрази
страха и болката, и самотата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...