25 mar 2007, 17:33

***

  Poesía
923 0 5
Домът ми - каменен блокхауз...
Тапети с цвят на попрезрели вишни.
Запалвам буен огън - електричество,
на тишината чувам злия глас.
Усмивки тежки, прегорели смехове...
И някакъв копнеж за полет.
Кога най-после ще ме призове
добрата птица, майчицата Пролет?
Дали ще ме закичи със цветя,
ще спре ли за момент, ще ми попее ли?
И все така ли аз ще се въртя
в кълбо мечти, с романтика обвеяни?
Ще се окъпя в нечии сълзи
и ще потичам малко с тишината,
а вятърът с дъха си ще смрази
страха и болката, и самотата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Вангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...