25.03.2007 г., 17:33 ч.

*** 

  Поезия
761 0 5
Домът ми - каменен блокхауз...
Тапети с цвят на попрезрели вишни.
Запалвам буен огън - електричество,
на тишината чувам злия глас.
Усмивки тежки, прегорели смехове...
И някакъв копнеж за полет.
Кога най-после ще ме призове
добрата птица, майчицата Пролет?
Дали ще ме закичи със цветя,
ще спре ли за момент, ще ми попее ли?
И все така ли аз ще се въртя
в кълбо мечти, с романтика обвеяни?
Ще се окъпя в нечии сълзи
и ще потичам малко с тишината,
а вятърът с дъха си ще смрази
страха и болката, и самотата.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??