Домът ми - каменен блокхауз... Тапети с цвят на попрезрели вишни. Запалвам буен огън - електричество, на тишината чувам злия глас. Усмивки тежки, прегорели смехове... И някакъв копнеж за полет. Кога най-после ще ме призове добрата птица, майчицата Пролет? Дали ще ме закичи със цветя, ще спре ли за момент, ще ми попее ли? И все така ли аз ще се въртя в кълбо мечти, с романтика обвеяни? Ще се окъпя в нечии сълзи и ще потичам малко с тишината, а вятърът с дъха си ще смрази страха и болката, и самотата.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
и ще потичам малко с тишината,
а вятърът с дъха си ще смрази
страха и болката, и самотата.
...
Бъди!