11 нояб. 2011 г., 17:18

***

1.4K 1 10

Не ставам за компания. За маса.

Понякога съм скучна. Срамежлива съм.

Не слушам чалга, нито пък пригласям

на оня хит за мацката красива.

 

И вицове не зная. Не умея

без свян да ги разказвам и с наслада,

така че всичко живо да се смее.

Дори не пия. Само лимонада.

 

Докато вие щракате със пръсти

и ханш въртите в ритъма на фолка,

аз в някой ъгъл тихо се прекръствам

и пиша стихове с тъга и болка.

 

Не се преструвам. Просто съм различна.

Какво да правя?! Аз съм си такава.

Безкрайни сериали не обичам

и предпочитам Моцарт пред Преслава.

 

И някога, когато ще ме няма,

дано докосват думите ми още,

да бъдат лунна светлина за двама

и огън, сгряващ лудите им нощи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Вангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ще докосват, ще докосват и още как!...

    Добре дошла в клуба на различните.
  • Допадна ми стихът ти! Даже много!
    И аз не ща ни чалга, нито пушек,
    но мога да погледам без да слушам.
    В компания да пиша... не, не мога.

    Успявам да скалъпя нещо, бива,
    когато ми е абсолютно тихо,
    а шумно ли е бяга всяко стихо,
    че музите ми са тихолюбиви.
  • Разкошен стих!
    Нелко*
  • прекрасно е, че си различна! много ми хареса, Нели!
  • огън си, "сгряващ луди нощи"!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....